Космическа станция

Настоящото положение на Международната космическа станция (към 7 март 2011 г.)

Космическата станция Мир, 1998

Космическата станция е изкуствена конструкция, създадена с цел пребиваването на хора в космическото пространство. Към 2008 г. съществуват само станции в ниска околоземна орбита, наричани също орбитални станции. Космическите станции се различават от космическите кораби по отсъствието на устройства за излитане и кацане. Те са предвидени за средносрочно пребиваване в орбита, достигащо седмици, месеци и дори години.

Космическите станции се използват за изучаване на последствията от продължителния космически полет върху човешкото тяло, както и за провеждане на по-големи по брой и продължителност научни изследвания, отколкото на другите космически апарати. След злополучния полет на Союз-11 до Салют-1, всички рекорди по продължителност на пилотиран космически полет са поставени на космически станции.

Рекорди по продължителност са поставяни неколкократно:

• 437,7 дни – от Валери Поляков на борда на „Мир“ от 1994 до 1995 г.
• 742 дни – от Сергей Авдеев (на 27 август 1999 г.).

До 2005 г., на борда на „Мир“, 3 космонавта са приключили самостоятелни мисии с продължителност над година.

Видове космически станции

Монолитни

Общо казано, дотогава изстреляните станции са от два типа. По-ранните са „монолитни“ като Салют и Скайлаб, които се конструират и изстрелват като един сегмент, след което се обитават от екипаж. Общо взето те съдържат всичко необходимо (провизии, оборудване за експерименти и изследователска дейност и т.н.) при изстрелването си и след като бъдат обявени за „изразходвани“ се изоставят. Това позволява постоянно човешко присъствие на станцията.

В открития космос

Със Салют-6 и Салют-7 настъпват видими промени, защото са построени с две места за скачване, което позволява идването на втори екипаж на борда с друг космически кораб. Скайлаб също е конструиран с две места за скачване, като второто поколение станции, но втория отсек никога не е използван. Това позволява на снабдителните кораби Прогрес да се скачват и да доставят нови запаси, които да подсигурят дълготрайните мисии.

Модулни

Втория вид, като Мир и МКС, са изградени от модули. Изстрелва се един главен модул и по-късно се изстрелват и свързват допълнителни модули, обикновено със специфична функция (за Мир модулите се изстрелват самостоятелно с ракета-носител, докато за МКС се изстрелват със Спейс Шатъл). Този метод позволява по-голяма гъвкавост на операциите и премахва необходимостта от използването на невъобразимо мощна ракета, с която да се изведе станцията. Тези станции са предвидени от самото начало да се подсигуряват от допълнителен кораб за снабдяване, който да осигурява на екипажа провизии за по-дълготраен престой на станцията.

Употреба

Космическите станции са използвани, както за граждански, така и за военни цели. Последната използвана станция за военни цели е Салют-5 от съветската космическа програма Алмаз през 1976 – 77 г.

Предишни и настоящи космически станции

(датите съответстват на периодите прекарани с екипаж на тях)

• Салют поредица от космически станции (СССР, 1971 – 1986)
  • Салют-1 (1971, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
  • ДОС-2 (1972, провалено изстрелване)
  • Салют-2/Алмаз (1973,провал малко след изстрелването)
  • Космос 557 (1973, навлизане обратно в атмосферата 11 дни след изстрелване)
  • Салют-3/Алмаз (1974, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
  • Салют-4 (1975, 2 екипажа)
  • Салют-5/Алмаз (1976 – 1977, 2 екипажа и 1 несполучливо скачване)
  • Салют-6 (1977 – 1981, 16 екипажа (5 дълги престоя, 11 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)
  • Салют-7 (1982 – 1986, 10 екипажа (6 дълги престоя, 4 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)

• Скайлаб космическа станция (САЩ, 1973 – 1974, 3 екипажа)

• Мир космическа станция (СССР/Русия, 1986 – 2000, 28 екипажа с дълъг престой)

• Международна космическа станция (МКС) (САЩ, Русия, Япония, Европейска космическа агенция, Канада, Бразилия, Италия 2000-настояще, 30 екипажа с дълъг престой към януари 2012)

• Тиегун поредица от космически станции (Народна република Китай)
  • Тиегун 1 (2011, 2 непилотирани скачвания)

След като Мир е свалена от орбита през 2001 г. МКС е единствената космическа станция, която е постоянно обитаема. Тя е обитаема от 3 ноември 2000, като на борда ѝ постоянно има екипаж, който се сменя периодично. Тиегун 1 приема непилотирани и пилотирани космически кораби, но не е постоянно обитаема.

Списък на обитаваните космически станции със статистики

Космическа станция	Картинка	Изстрелване	Сваляне от орбита	Броя на дните, в космоса		Екипаж и туристи	Посещения		Маса (кг)
				В орбита	Обитавана		Пилотирани	Безпилотни
Салют-1		19 април 1971 01:40:00 UTC	11 октомври 1971	175	24	3	2	0	18 425
Скайлаб		14 май 1973 17:30:00 UTC	11 юли 1979 16:37:00 UTC	2249	171	9	3	0	77 088
Салют-3		25 януари 1974 22:38:00 UTC	24 януари 1975	213	15	2	1	0	18 500
Салют-4		26 декември 1974 04:15:00 UTC	3 февруари 1977	770	92	4	2	1	18 500
Салют-5		22 януари 1976 18:04:00 UTC	8 август 1977	412	67	4	2	0	19 000
Салют-6		29 септември 1977 06:50:00 UTC	29 юли 1982	1764	683	33	16	14	19 000
Салют-7		19 април 1982 19:45:00 UTC	7 февруари 1991	3216	816	26	12	15	19 000
Мир		19 февруари 1986 21:28:23 UTC	23 март 2001 05:50:00 UTC	5511	4594	137	39	68	124 340
МКС		20 ноември 1998	В орбита, като се предвижда до 2020	9500 (към 23 ноември 2024)	8787 дни (към 23 ноември 2024)	204 посетители (към 6 януари 2012)	66 (към 6 януари 2012)	53 (към 6 януари 2012)	375 727
Тиегун 1		29 септември 2011 13:16:03 UTC	2013 г.	4804 дни (към 23 ноември 2024)	0 (към 6 януари 2012)	0 (към 6 януари 2012)	0 (към 6 януари 2012)	1 (към 6 януари 2012)	8506 kg

Бъдещи разработки

Китай разработва още две космически лаборатории наречени Тиенгун 2 и Тиенгун 3, който трябва да бъдат изведени в орбита до 2016 г. След това се очаква до 2020 година страната да изведе нова станция състояща се от 3 модула с общо тегло 60 тона. Китай е поискал обществото да предложи имена и символи който да бъдат ползвани за новата Китайска космическа станция.

Компания Bigelow Aerospace разработва надуваеми обитаеми модули с търговска цел. Идеята за тези модули произлиза от проекта на НАСА ТрансХаб. Дженезис I и Дженезис II са вече изстреляни непилотирани прототипи на такава станция, създадени за да изпробват надеждността на надуваемите модули.

Бъдещите модели са Галакси, Сънденсър и BA 330, всеки от които е по-голям и по-сложен от предходния. BA 330 се очаква да бъде пилотиран производствен модел.

Проект 921-2 е роботното име на плана за конструиране на китайска пилотирана космическа станция до 2012 г.

Космическите станции в литературата, киното и телевизията

• Научнофантастичния сериал Вавилон 5 представя идеята на сценариста Джоузеф Майкъл Стразински за космическата станция на бъдещето. Съоръжението е с дължина пет мили (8 км) и тежи два милиона и петстотин хиляди тона. Станцията се захранва от ядрен реактор и създава изкуствена гравитация за обитателите си, като се върти със скорост от 60 мили/час (96 км/ч).